В Рим през III век, след падането на Палмира, благородникът Луций Манлий Пизон пише на приятелката си Фауста, останала на Изток. Той ѝ разказва за царица Зенобия, победена и изпратена в изгнание край Рим, и за император Аврелиан, страховит воин, който решава да смаже християните. А самият Пизон споделя тази нова вяра.
Този роман възкресява Рим във времето, когато две религии се сблъскват, видян отвътре от застрашен свидетел. Той е продължение на „Зенобия“, но Пизон разказва на Фауста какво е станало с царицата: затова в историята се влиза лесно.
Написан под формата на писма, той се чете лесно, писмо след писмо, на езика, който изучавате.
