Стефан Цвайг разказва за Виена от младостта си, която нарича света на сигурността: град, който вярвал в прогреса и се увличал повече по театъра, отколкото по политиката. После идват откриването на литературата, пътуванията до Париж, Лондон или Индия и срещите с Рилке, Роден или Верхарн.
Цвайг пише тези спомени в изгнание, малко преди смъртта си: портрет, пълен с носталгия, на една Европа, която прекосявали без паспорт и която щяла да изчезне.
Разказана от първо лице, като изповед, книгата се чете с удоволствие на езика, който изучавате.
