Пълен каталог

В Лондон един художник рисува портрета на Дориан Грей, младеж с изключителна красота. Пред картината Дориан си пожелава да остане млад завинаги, а вместо него да остарява портретът. Под влиянието на циничния лорд Хенри той се отдава на живот, посветен на удоволствията, и всеки негов грях оставя следа върху платното. Тогава Дориан скрива картината от очите на всички. Завладяваща история за красотата, злото и цената на вечната младост, в която блестят остроумните фрази на Оскар Уайлд. Диалозите, пълни с хумор, я правят увлекателно четиво на езика, който изучавате.

В Атина поетът Агатон празнува победата си в състезанието на трагическите поети. Гостите му, сред които и Сократ, решават да прекарат вечерта, като всеки на свой ред възхвалява Любовта. Комическият поет Аристофан разказва, че някога хората били двойни и че откакто Зевс ги разсякъл на две, всеки търси своята половинка. От този диалог идва изразът „платонична любов“. Въпросите му и днес говорят на всеки: защо обичаме и какво всъщност търсим в другия? Написан като разговор между приятели, с превода винаги пред очите ви, този кратък диалог се чете на езика, който изучавате.

В Северна Англия мистър Ърншо един ден води у дома си дете, намерено по улиците на Ливърпул: Хийтклиф. Момчето расте в старата ферма „Брулени хълмове“ заедно с Катрин, дъщерята на къщата, която не се отделя от него. Но Катрин се обръща към Едгар Линтън, богатия съсед от долината, и нараненият Хийтклиф не прощава. Емили Бронте е написала само този роман и в него разказва една от най-известните любови в литературата: мрачна и буйна любов, по-силна от разума. Историята, разказана до голяма степен от прислужницата Нели Дийн, сякаш край огнището, се чете с увлечение на езика, който изучавате.

Густав фон Ашенбах, известен застаряващ писател, изтощен от работа, заминава да си почине във Венеция. В големия си хотел на Лидо той е запленен от красотата на едно полско момче, Таджо, която му се струва съвършена. Междувременно в града тайно се разпространява епидемия. Този кратък роман говори за очарованието от красотата и за един човек, който напълно владее себе си, но постепенно губи всякакъв контрол. Това е един от най-известните разкази на XX век. С превода винаги пред очите си можете да прочетете този шедьовър на езика, който изучавате.

От 1793 до 1795 г. английската писателка Мери Уолстънкрафт пише почти всеки ден на Гилбърт Имлей, американеца, когото обича. Всичко започва в Париж по време на Революцията: за да избегне затвора, който заплашва англичаните, тя се представя като „мадам Имлей“. Но Имлей често заминава и тя му пише от Хавър, където се ражда дъщеря им Фани, а после от Швеция и Норвегия. Тези интимни писма показват авторката на „В защита на правата на жената“ такава, каквато е била: свободна жена, която открито казва какво очаква от любовта. Нежни, живи, понякога насмешливи, те се четат едно по едно, с вашето темпо, на езика, който изучавате.

На седемнайсет години шевалие дьо Грийо, младеж от добро семейство, среща в Амиен красивата Манон Леско, която отвеждат в манастир. Той веднага бяга с нея и заради нея се отказва от всичко: от семейството си, от богатството си, от честта си. Между бягства, измами на карти и престои в затвора той ще я последва чак до Луизиана. Манон обича Дьо Грийо, но обича и разкоша, и в това е цялата ѝ загадка: никога не знаеш дали ще го предаде, или ще го последва. Излязла през 1731 г., тази повест остава една от най-красивите истории за страст в литературата. Разказана от самия Дьо Грийо, тя се чете на един дъх на езика, който изучавате.

Джонатан Харкър, млад юрист, заминава за Трансилвания, за да довърши продажбата на имот край Лондон на граф Дракула. В уединения замък той забелязва, че домакинът му никога не яде, никога не се показва денем и няма отражение в огледалото. Скоро Джонатан разбира, че е пленник. Това е романът, който създава най-известния вампир и завинаги определя образа му: замъкът, нощта, острите зъби и страхът, който дебне. Разказан чрез дневници и писма, той се чете като роман с напрежение на езика, който изучавате.

В Париж в края на XIX век Жорж Дюроа, бивш войник без пукната пара, случайно среща свой другар, станал журналист, който го въвежда в своя вестник. Хубав мъж, без талант и без скрупули, Дюроа бързо разбира, че жените могат да му отворят всички врати. Мопасан рисува портрета на един съблазнител, готов на всичко, за да успее, и без заобикалки показва кулисите на пресата, политиката и парите. С живите си глави и ясния си стил романът се чете лесно на езика, който изучавате.

Лора живее сама с баща си в уединен замък в Щирия, далеч от всякакви съседи. Една вечер злополука с карета оставя под техния покрив млада непозната, Кармила, красива, томна и изпълнена с нежност към Лора. Скоро в околните села започват да умират млади момичета, а самата Лора отслабва, смутена от странни сънища. Кармила става късно и отказва да каже откъде идва: в това е цялата ѝ загадка. Тази кратка повест, излязла четвърт век преди „Дракула“, задълго определя образа на жената вампир. Разказана от Лора като изповед, тя се чете на един дъх на езика, който изучавате.

Във Виена известен писател се прибира у дома на рождения си ден и намира дълго писмо без име и без адрес. Една жена му разказва живота си: тя го обича от тринайсетгодишна, от деня, в който той се е нанесъл в апартамента срещу нейния. През годините той я е срещал много пъти, без нито веднъж да я познае. Коя е тази непозната и защо му пише точно сега? Тази кратка повест на Стефан Цвайг е една от най-красивите истории за несподелена любов. Написана като изповед, от един-единствен глас, тя се чете на един дъх на езика, който изучавате.

В Париж Терез, млада жена от висшето общество, омъжена без любов, скучае в елегантния си салон. По време на пътуване до Флоренция, града, чийто символ е червената лилия, тя се влюбва в Жак Дешартр, чувствителен и страстен художник. Но Жак е ревнив и миналото на Терез започва да го преследва. Голяма история за любов и ревност под слънцето на Тоскана, от Анатол Франс, носител на Нобелова награда за литература. С превода винаги пред очите си можете да прочетете този красив роман на езика, който изучавате.

В Петербург Херман, млад офицер, всяка нощ гледа как другарите му играят карти, без никога да залага. Научава, че една стара графиня знаела тайната на три карти, които печелят със сигурност. За да се доближи до нея, той ухажва Лизавета, бедното момиче, което живее у графинята, и една нощ се промъква в къщата. Тази кратка повест на Пушкин засилва напрежението докрай и оставя съмнение: случайност, лудост или нещо свръхестествено? Чете се на един дъх на езика, който изучавате.

В Андалусия един учен пътешественик среща издирвания разбойник дон Хосе, а после в Кордоба и една циганка, която гледа на ръка: Кармен. Месеци по-късно той намира дон Хосе в затвора, в навечерието на екзекуцията му, и го слуша как разказва живота си. Млад войник с бъдеще, дон Хосе е загубил всичко в деня, в който е срещнал Кармен. Свободна и дръзка, Кармен не отстъпва пред никого: тя е станала една от най-известните героини в света, дотолкова, че самото ѝ име напомня за страстта. Тази кратка повест се чете на един дъх на езика, който изучавате.

Една нощ на борда на параход, който се връща от Азия, пътник, който никога не спи, заговаря разказвача и му разказва своята тайна. Лекар в отдалечен пост в Нидерландска Индия, при него е дошла една европейка, красива и горда, за да го моли за забранена операция. Той отказал, колкото от гордост, толкова и от желание, а после се хвърлил да преследва тази жена като обезумял. Оттам идва и заглавието: амок, онази буйна лудост, която в Малайзия кара човек да тича право напред. Тази кратка повест на Стефан Цвайг се чете на един дъх на езика, който изучавате.

В един пансион на Ривиерата омъжена жена избягва с млад мъж, когото е срещнала предишния ден, и гостите се възмущават. Само разказвачът я защитава. Малко след това една възрастна англичанка, мисис К., му доверява тайна, която пази повече от двайсет години: един ден от живота си, който е започнал една вечер в казиното в Монте Карло, пред ръцете на млад играч. Стефан Цвайг е майстор на изповедта и на внезапната страст: постепенно разбираме как двайсет и четири часа могат да преобърнат цял един живот. Тази кратка повест се чете на един дъх на езика, който изучавате.

В Кавказ през 30-те години на XIX век стар капитан разказва на един пътешественик историята на Печорин, млад руски офицер, блестящ, отегчен и опасен за онези, които го обичат. После пътешественикът се сдобива с дневника му. В него четем как Печорин съблазнява една княжна само от скука и как хладнокръвно се дуелира, почти от любопитство. Лермонтов, който сам загива в дуел на двайсет и шест години, е превърнал Печорин в един от най-завладяващите герои на руската литература: герой, който не е герой. Съставен от пет кратки разказа, романът се чете лесно на езика, който изучавате.