Френски романист, водеща фигура на натурализма и автор на цикъла „Ругон-Макар“, който защитава Драйфус с „Аз обвинявам“. Автор е на „Нана“, „Жерминал“ и „Дамският рай“, четени заради картината на обществото при Втората империя.
Емил Зола е роден в Париж през 1840 г. и расте в Екс-ан-Прованс, където се сприятелява с Пол Сезан. Баща му, инженер с италиански произход, умира, когато Емил е на седем. След като два пъти пропада на бакалавърския изпит, работи в издателство „Ашет“, после става журналист и художествен критик и защитава Мане. „Тереза Ракен“ (1867) му създава име.
Водач на натуралистичното течение, двадесет и пет години работи върху „Ругон-Макар“ – двадесет романа, проследяващи едно семейство по времето на Втората империя. Сред тях са „Кръчмата“ (1877), донесъл му богатство, „Нана“ (1880), „Дамският рай“ (1883), „Жерминал“ (1885), за една миньорска стачка, и „Звярът в човека“ (1890).
През 1898 г. публикува „Аз обвинявам…!“ във вестник „Л’Орор“ в защита на капитан Драйфус, несправедливо осъден. Преследван за клевета, прекарва една година в изгнание в Англия. Умира в Париж през 1902 г., отровен от дима на запушен комин, и е пренесен в Пантеона през 1908 г.
