Разсъждение за метода

Декарт разказва най-напред за образованието си, за книгите, които е изоставил, и за пътуванията, показали му разнообразието на мненията. След това излага четири правила за направляване на мисълта и временен морал, който да му служи, докато се съмнява във всичко. Методичното съмнение го отвежда до единствената сигурност, устояла на него — мисля, следователно съществувам, — от която възстановява останалото. Съчинението разглежда познанието, мястото на очевидността и обхвата на наука, основана на разума, а не на авторитета. Той го пише на френски, във формата на личен разказ, за да бъде четен извън училищата.