Франкенщайн

Виктор Франкенщайн, млад блестящ учен, успява да създаде живот от мъртва материя, но веднага отхвърля създанието си, ужасен от външния му вид. Оставено само на себе си, съществото развива съзнание и емоции, но се сблъсква с отхвърляне и самота. Търсенето му на приемане постепенно се превръща в желание за отмъщение срещу своя създател. Чрез тази трагична връзка разказът поставя въпроси за научната отговорност, границите на прогреса и природата на човечността. Авторката предлага мрачно и завладяващо произведение за сътворението, изоставянето и непредвидимите последици от амбицията.