Лурд

Една августовска сутрин националното поклонничество тръгва от Париж за Лурд с цели влакове, пълни с болни и поклонници. Във влака пътуват Мари дьо Герсен, млада жена, която вече не може да ходи, и абат Пиер Фромен, неин приятел от детството, който е станал свещеник, но вече не вярва. Тя пътува, за да оздравее и за да може той отново да намери вярата си. През петте дни на поклонничеството читателят следва Пиер сред тълпите, болните, лекарите и вярващите, между науката и религията, съмнението и надеждата. Зола описва точно хора, които търсят смисъл в страданието.