„Аз съм болен човек... Аз съм зъл човек.“ Така започва изповедта на един бивш дребен чиновник, озлобен и самотен, оттеглил се в един ъгъл на Петербург. Първо той обяснява предизвикателно защо отхвърля разума и прогреса. После разказва за една унизителна вечер със стари другари и за срещата си с една млада жена, Лиза.
Този разказвач се присмива на всичко, както на себе си, така и на читателя, и въпреки това завладява. Тази книга често се смята за вратата към големите романи на Достоевски.
С превода винаги пред очите си можете да прочетете този трескав текст на езика, който изучавате.
