След години в Париж Любов Раневская се връща в провинциалното си имение, затънало в дългове. Трябва да се реши съдбата на вишневата градина, градината на детството ѝ. Около нея се събират брат ѝ, дъщерите ѝ, старият слуга, един вечен студент и един търговец, чийто баща е бил крепостен на семейството.
Това е последната пиеса на Чехов, която той сам нарича комедия: тя смесва смях и меланхолия в едно нежно сбогуване със свят, който изчезва.
Написана изцяло в диалози, тази кратка пиеса се чете лесно на езика, който изучавате.
