Иван Илич е уважаван съдия, който си е изградил удобен, почтен и добре подреден живот. Един ден, след съвсем обикновено падане, в хълбока му се появява странна болка, която вече не го напуска. Постепенно той разбира, че болестта му е тежка и че семейството му предпочита да се прави, че не вижда нищо.
Пред лицето на смъртта той се пита дали наистина е живял. Тази кратка повест на Толстой не е загубила нищо от силата си: тя поставя въпроса, който всеки накрая си задава, въпроса за онова, което наистина има значение.
Написана в прост и пряк стил, тя се чете лесно на езика, който изучавате.
