Memorie di un operatore di borsa

Започнах работа веднага след като завърших основното училище.

I went to work when I was just out of grammar school.

Наеха ме като момче за таблото с котировките в една брокерска кантора.

I got a job as quotation-board boy in a stock-brokerage office.

Бях бърз със смятането.

I was quick at figures.

В училище минах за една година материала по аритметика за три.

At school I did three years of arithmetic in one.

Особено силен бях в смятането наум.

I was particularly good at mental arithmetic.

Като момче за таблото записвах цифрите на голямото табло в клиентската

As quotation-board boy I posted the numbers on the big board in the customers’

зала.

room.

Един от клиентите обикновено седеше до телеграфния апарат и извикваше цените.

One of the customers usually sat by the ticker and called out the prices.

Колкото и бързо да идваха, не можеха да ме изпреварят.

They couldn’t come too fast for me.

Винаги съм запомнял цифрите.

I have always remembered figures.

Без никакво усилие.

No trouble at all.

В онази кантора имаше много други служители.

There were plenty of other employes in that office.

Разбира се, сприятелих се с останалите момчета,

Of course I made friends with the other fellows,

но работата ми,

but the work I did,

когато пазарът беше оживен,

if the market was active,

ме държеше толкова зает от десет сутринта

kept me too busy from ten A.M.

до три следобед,

to three P.M.

че не ми оставаше време за приказки.

to let me do much talking.

Пък и не обичам да приказвам,

I don’t care for it,

така или иначе,

anyhow,

в работно време.

during business hours.

Но оживеният пазар не ми пречеше да мисля за работата.

But a busy market did not keep me from thinking about the work.

За мен тези котировки не бяха цени на акции,

Those quotations did not represent prices of stocks to me,

толкова и толкова долара за акция.

so many dollars per share.

Те бяха числа.

They were numbers.

Разбира се,

Of course,

те означаваха нещо.

they meant something.

Непрекъснато се променяха.

They were always changing.

Само това ме интересуваше —

It was all I had to be interested in —

промените.

the changes.

Защо се променяха?

Why did they change?

Не знаех.

I didn’t know.

Не ме беше грижа.

I didn’t care.

Не мислех за това.

I didn’t think about that.

Просто виждах, че се променят.

I simply saw that they changed.

Само за това трябваше да мисля по пет часа всеки ден и по два в събота:

That was all I had to think about five hours every day and two on Saturdays:

че непрекъснато се променят.

that they were always changing.