Една августовска сутрин цели влакове с болни и поклонници тръгват от Париж за Лурд. Във влака Мари, млада жена, която вече не може да ходи, се надява да оздравее. До нея пътува абат Пиер Фроман, неин приятел от детството, станал свещеник, но изгубил вярата си: тя се моли и той да намери отново вярата.
Романът се развива в пет дни, сред тълпите и болните. Зола показва огромната надежда на онези, които чакат чудо, и поставя въпрос, който засяга всеки: в какво да вярваме пред страданието?
С превода винаги пред очите си можете да прочетете този голям роман на Зола на езика, който изучавате.
