Дао Дъ Дзин

Приписван на Лаодзъ, този текст на китайската мъдрост събира осемдесет и една кратки глави между сентенции и стихове. Той се върти около Дао, пътят, който не може нито да се назове, нито да се улови, и около добродетелта, която произтича от него за онзи, който се придържа към нея. В него се четат възхвала на водата, на празнотата и на гъвкавостта, както и начин да се управлява чрез недеяние. Съчинението разглежда мярката, отдръпването и обръщането на обичайните ценности. Лаодзъ предлага по-малко учение, отколкото изкуство на въздържанието, предадено тук по английския превод на Джеймс Леге от 1891 година.